Кои сме ние без добавките? Само едни голи охлюви в

Кои сме ние без добавките? Само едни голи охлюви в свят на добре маскирана хубост.Не жена, а Lego…В свят на добавки в никакъв случай нищо не е задоволително. Оказва се, че „ add to your basket “ не е просто консуматорски израз или маркетингов способ, а цяла културна идея, основана от безкултурните шанаджии, с цел да се маскират на културни такива.

Пазарът е засипан от всевъзможни вид добавки – политически, хранителни, полови, лечебни, интелектуални – добавки, които провеждат свят, който доста повече припомня на Lego, в сравнение с нещо устойчиво и изцяло. Модераторите пък са новите царе, които ръководят този мир от най-различни приложения, до момента в който най-сетне никой не помни от къде и за какво, по дяволите, тръгнахме по тази измислена пътека?

Кои сме ние без добавките? Само едни голи охлюви в свят на добре маскирана хубост 24.05.24 15:45 Васил Терзиев: Нека не забравяме и смисъла на културата в нашето всекидневие 24.05.24 15:26 Моторист почина след тежка злополука с товарен камион, Проходът на Републиката е затворен 24.05.24 15:05 Politico: Байдън има намерение да разгласи Кения за главен съдружник отвън НАТО 24.05.24 14:59 Безпрецедентна безочливост: Общински доктор си дава 20 000 лв. заплата 24.05.24 14:51

Сетих се всичко това около случката ми с една хубавица. Запознахме се преди време на една вечеря в един превъзходен френски град, като в последна сметка се оказахме цяла група другари със сходно лековато отношение към сериозността на живота. Милена също беше там, факт, който дебело желая да подчертая, защото никак не ми се водят домашни разногласия с този мой персонален Ким Чен-ун.

В последна сметка въпросната хубавица остана да спи при нас в жилището, който бяхме наели, само че в прилежаща стая, за положително или зло. Всъщност в разгара на вечерта въпросната госпожица даже ми се стори симпатична, та чак хубава, факт, който в следствие отдадох най-вече на зловредното въздействие на алкохола и все по-бързо разрастващото ми се късогледство.

Девойката беше с чупливи руси коси, дълги мигли, огромни гърди, хавански гъз и още куп сходни екстри, които сполучливо вървят от „ Капана “ в Пловдив до дюнерджийницата в W 8 Building в Дубай. Нощта мина типичен, в смисъл на съвсем безпаметно, като точно сутринта донесе с изключение на слънце и известна доза прояснение.

Точно се бях събудил и тръгнал към тоалетна, когато най-изненадващо в коридора видях един относително малък вълнест мамут, който неизвестно за какво се опитваше да влезе в обувките на моята вчерашна позната. Сподавих задаващият се в гърлото ми нервен вик и макар ужаса, който изпълваше всяка клетка от изтръпналото ми тяло, се пробвах от безвредно разстояние да сплаша този ненадейно окосмен посетител:

“Къш, къш, маймуно долна! ”Нямате визия, обаче, какъв сърпрайз се оказа за мен, когато на относително удовлетворителен български, мамутът ми отговори: “Васко, какво крещиш?! Другите още спят! ”- Познаваме ли се, извинете… – взех решение да завържа диалог аз, до момента в който се оглеждах за мобилния си телефон.

В последна сметка, надявах се, че френската полиция може би има някакъв специфичен отдел за битка с мамути intruder-и. Все отново при толкоз доста африканци в тази страна, разумно е да има отдел за битка с мамутите.

– Васко, на вманиачен ли се правиш? Нали през вчерашния ден се запознахме и цяла вечер бяхме заедно…Има моменти в този живот, в които е надалеч по-лесно и мъдро просто да избягаш, вместо да влизаш в неразбираеми разговори с някакви неразбираеми непознати.

Е, аз не постъпих по този начин. Може би тъй като някои от чертите на мамута леко ми подсетиха на една симпатична позната, с която се бях срещнал предната вечер, или може би просто тъй като някъде доста надълбоко в себе си аз същински боготворя рисковите прекарвания в някакви чудесни френски градове.

– Аааа, ма тва, ти ли си, бе?! Не те познах! Изчезнала ти е косата! – споделих аз, давайки си ясна сметка, че към момента не мога да бъда изцяло сигурен с кого тъкмо приказвам.

– Да, просто си махнах екстеншъна, – отговори ми добродушно мамутът.

– Ха! И циците ти ги няма! – внимателно установявах аз. – Да. Нощем си смъквам подплънките.

– Аха….- И тези от задника също ги махам, щото ми убиват до момента в който дремя.

– Аха….- Миглите, несъмнено, също го смъквам, щото са доста скъпи.

– Аха…Ще спра дотук, тъй като не искам да изгубвам времето ви с уморителен роман какво е да закусваш с разглобяемо дребосъче от „ Лего “ във Франция, само че ще ви кажа две неща:

Първо, живеем във време, в което хубостта е толкоз разкрепостена, че постоянно приема формата на вълнест мамут.

И второ. Както към този момент споделих, в свят на добавки в никакъв случай нищо не е задоволително.Щото, помислете и отсъдете сами заслужено, кои сме ние без добавките? Само едни голи охлюви в свят на добре маскирана хубост.

В свят в който даже любовта може да се разглобява. И да се употребява на части. В взаимозависимост от приложенията, които всеки един от нас избира да употребява.

Автор: Васил Петев, mediamall

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews